Майк Викинг, директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген

Hygge, тайната на датското щастие
 
Когато през 2013г. негов колега и приятел се разболява и не след дълго умира на същата възраст като майка му, 49 години, 33-годишният тогава Майк Викинг решава да промени живота си ако не съвсем драстично, то далеч повече от символично. Затова той напуска удобната си и добре платена работа с непоклатимото намерение, „ако ми остават 15 години живот, нека ги прекарам занимавайки се с нещо вълнуващо“. Майк сам създава Института за изследване на щастието в Копенхаген. Именно някои от научните изследвания, както и резултатите от световни доклади за щастието по света го вдъхновяват да напише книгата The Little Book of Hygge: The Danish Way to Live Well. В нея разказва за датската културна и житейска традиция „хююга“. Дори и лингвистите не стигат до единодушие за превода: „изкуството за създаване на интимност“, „уют“, „душевен комфорт“, „отсъствие на притеснения“, „близост“. Моята любима дефиниция е „чаша какао на светлината от свещи“.
Действително явно има нещо в Дания, щом като датчаните година след година се смятат за най-щастливите хора в света според почти всички официални класации по темата (за сравнение, в Световния доклад за щастието за 2016г. България е на 129-о място). Най-лесното и логично обяснение естествено е богатата силно социална държава. Но тайната може да се крие именно в „хююга“, която се превръща във все по-силен глобален феномен в търсене на по-всекидневното и леснодостъпно щастие.
 
 
 
 
'
л
 
 
В топ 10 на нещата които се смятат за хююга, са: топлите напитки, свещите, камините, Коледа, настолните игри, музиката, ваканциите, сладкишите, предвождани от тортите, готвенето, книгите. Хююга е „скромно и бавно“, винтидж е по-важно от новото, а семплото, от елегантното.  Хююга е да се сгушите в любимия си ъгъл у дома, да отидете на хижа с приятели, да гледате някой сериал в добра компания. Задължителното правило е да има равнопоставеност, добронамереност, лежерност. По-сериозни теми като политика са напълно изключени. „Хююга може да бъде катализатор на всекидневното щастие. Дава ни езика, целите и метода да планираме и съхраним щастието и да го изживяваме по малко всеки ден“, казва Майк Викинг в книгата си, преведена вече на над 25 езика.
 
 
- Коя е основата на хююга?
- Основните съставки са благодарност, релакс, взаимност. Те се изразяват в създаването на красиво пространство и уютна атмосфера.
 
- Кое според вас прави датчаните по-щастливи – богатата и социална държава или hygge?
- Всички скандинавски страни са в топ 10 от 157 страни в класацията по щастие. Това като цяло се дължи на политиката, демокрацията, толерантността и свободата. Несъмнено социалната държава е главният фактор за това, но защо тогава конкретно Дания изпъква сред останалите северни страни и винаги е на първо място? Затова решихме да обърнем поглед към hygge.
 
- Има ли нещо общо мужду hygge и друг от големите световни феномени като mindfulness?
- Много хора в Дания практикуват медитация и йога, но не съм убеден, че го смятат за нещо близко до hygge. За нас то е нещо напълно повсеместно и естествено, всички го правим. Мindfulness е по-скоро лайфстайл който човек избира.
 
- Може ли щастието да бъде преподавано в училище?
- Щастието е повлияно основно от три категории. Първата е генетичното наследство: всички се раждаме с по-голяма или по-малка предразположеност да бъдем щастливи. Гените обуславят също психологическите разстройства, депресията, силната тревога. Втората категория е ситуацията в града или държавата в която живеем: дали има еднакви възможности за жените и мъжете, добро социално осигуряване, универсално здравеопазване. Скандинавските страни минават за най-щастливи именно защото успяват да ограничат екстремното нещастие. Третата категория е човешкото поведение: какви избори правим, как прекарваме времето си. Някои от тези фактори не можем да променим, други можем да променим, но ни е необходимо повече време. Има и неща, които можем да променим в момента. Именно тези свързани с поведението неща могат да бъдат преподавани в училище. Там да се развиват не само академични, но и социални и житейски способности.
 
 
-
л
л
 
- Има ли hygge нещо общо с духовността и религията?
- Не мися, поне датчаните не го виждаме по този начин. Не сме особено религиозни, всъщност по-голямата част сме атеисти.
 
- Храната hygge не изглежда особено здравословна по никакви критерии.
- Изобщо (смее се). Не можем да очакваме скоро диета на базата на hygge. Ядем много месо, сладкиши и торти, захарни изделия. Спасяваме се от това да не бъдем толкова дебели колкото би могло да се очаква с такава диета, защото почти не слизаме от колелото. Повече от половината жители на Копенхаген ходят на работа на колело всеки ден.
 
- Споменавате и „тъмната страна“ на толкова щастие. Броят на самоубийствата в Дания не е особено нисък.
- Истина е, че сме някъде по средата на класацията по самоубийства, а би трябвало да сме на опашката. Смятаме, че това се дължи на факта, че е доста по-трудно да се чувстваш нещастен в общество, в което хората са предимно щастливи.
 
- Може ли hygge да бъде валидно в други култури?
- Много хора така или иначе го практикуват, често без да го осъзнават. Просто сега вече гледат на тази практика по-съзнателно и целенасочено. Всички обичаме да се отпуснем, да прекарваме време с приятели и близки. Разликата е, че в Дания имаме конкретен термин и цяла култура около него.
 
- Как може да се прилага в по-драматични и тежки моменти в живота?
- Не смятам, че тогава трябва да играе важна роля. Хората имаме право да търсим щастието, но също имаме правото на бъдем нещастни понякога. В живота ни има загуби, разбити сърца, болести, провали. Всички преминаваме през тях, не можем да ги прескочим, по-здравословно е да ги приемем като нормална част от живота ни. Постоянното силно щастие не съществува.
 
 
- Казвате, че Фейсбук например не е много hygge. Напълно изключени ли са от тази култура на социалните мрежи и изобщо новите технологии?
- Вероятно с времето традицията ще се промени, но за момента има силен носталгичен елемент към един по-бавен и семпъл живот.
 
- Във вашия институт как изучавате толкова субективно понятие като щастието?
- Разделяме щастието на различни аспекти и ги анализираме както се прави с отрасъл като икономиката например. Един от най-важните параметри е общата удовлетвореност от живота, което е различно от това как се чувстваме в момента. Може да сте имали ужасна сутрин и въпреки това да имате позитивно възприятие за живота си като цяло, както и обратното. Но несъмнено, ако всеки ден имаме много лоши моменти, това ще се отрази и на общата ни оценка. Друг важен параметър е наличието на цел и смисъл в живота. Следим голяма група хора и наблюдаваме как житейските промени влияят върху щастието им. Понякога субективността на щастието се забелязва дори езиково. Например фразата „Щастлив съм“ на датски предполага много по-силна и крайна емоция, отколкото на английски.
 
- Кои са най-големите пречки пред всекидневното щастие?
- Една от най-важните е, че постоянно вдигаме летвата на това, от което смятаме, че имаме нужда, за да сме щастливи. Доволни сме от първата заплата, когато завършим университета. После искаме увеличение, после отново и т.н. До известна степен това е позитивно, защото мотивира човечество да надскача ограниченията, но в същото време ни лишава от способността да се чувстваме постоянно задоволени с това, което имаме. Друга важна спънка е тенденцията да гледаме какво имат другите. Вероятно едно от най-изненадващите неща на терена на щастието е именно от колко голямо значение е това сравняване с другите. Щяхме да сме много по-щастливи, ако вместо това фокусирахме върху това, което ни прави истински щастливи.
 
- Дайте ни някой много лесен за изпълнение съвет, за да се почувстваме по-удовлетворени или щастливи в реално време.
- Имаме нагласата да обръщаме внимание по-скоро на негативните неща в живота. Психологически изследвания показват, че добра стратегия да се чувстваме по-щастливи е да записваме всеки ден например три позитивни неща около нас. В личен план най-лесният начин да се почувстваме щастливи е да бъдем активни, да намираме смисъл в това, което вършим и да бъдем с други хора.
 
 

06-03-2017


Автор : Ивайло Харалампиев

Снимки :

CODEMODA.com обича разговорите с приятели. Добавете своя коментар като влезете в профила си или се регистрирайте.

Коментари:

Най-ново от категорията

1
Mercedes-Benz Fashion Week Madrid: Винено червено
2
Майк Викинг, директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген
3
Да умреш от любов
4
СЕДМИЦА НА МОДАТА В МАДРИД ПРОЛЕТ-ЛЯТО 2017: Военно положение