- Много хора в Дания практикуват медитация и йога, но не съм убеден, че го смятат за нещо близко до hygge. За нас то е нещо напълно повсеместно и естествено, всички го правим. Мindfulness е по-скоро лайфстайл който човек избира.
- Щастието е повлияно основно от три категории. Първата е генетичното наследство: всички се раждаме с по-голяма или по-малка предразположеност да бъдем щастливи. Гените обуславят също психологическите разстройства, депресията, силната тревога. Втората категория е ситуацията в града или държавата в която живеем: дали има еднакви възможности за жените и мъжете, добро социално осигуряване, универсално здравеопазване. Скандинавските страни минават за най-щастливи именно защото успяват да ограничат екстремното нещастие. Третата категория е човешкото поведение: какви избори правим, как прекарваме времето си. Някои от тези фактори не можем да променим, други можем да променим, но ни е необходимо повече време. Има и неща, които можем да променим в момента. Именно тези свързани с поведението неща могат да бъдат преподавани в училище. Там да се развиват не само академични, но и социални и житейски способности.
- Има ли hygge нещо общо с духовността и религията?
- Не мися, поне датчаните не го виждаме по този начин. Не сме особено религиозни, всъщност по-голямата част сме атеисти.
- Храната hygge не изглежда особено здравословна по никакви критерии.
- Изобщо (смее се). Не можем да очакваме скоро диета на базата на hygge. Ядем много месо, сладкиши и торти, захарни изделия. Спасяваме се от това да не бъдем толкова дебели колкото би могло да се очаква с такава диета, защото почти не слизаме от колелото. Повече от половината жители на Копенхаген ходят на работа на колело всеки ден.
- Споменавате и „тъмната страна“ на толкова щастие. Броят на самоубийствата в Дания не е особено нисък.
- Истина е, че сме някъде по средата на класацията по самоубийства, а би трябвало да сме на опашката. Смятаме, че това се дължи на факта, че е доста по-трудно да се чувстваш нещастен в общество, в което хората са предимно щастливи.
- Може ли hygge да бъде валидно в други култури?
- Много хора така или иначе го практикуват, често без да го осъзнават. Просто сега вече гледат на тази практика по-съзнателно и целенасочено. Всички обичаме да се отпуснем, да прекарваме време с приятели и близки. Разликата е, че в Дания имаме конкретен термин и цяла култура около него.
- Как може да се прилага в по-драматични и тежки моменти в живота?
- Не смятам, че тогава трябва да играе важна роля. Хората имаме право да търсим щастието, но също имаме правото на бъдем нещастни понякога. В живота ни има загуби, разбити сърца, болести, провали. Всички преминаваме през тях, не можем да ги прескочим, по-здравословно е да ги приемем като нормална част от живота ни. Постоянното силно щастие не съществува.
- Казвате, че Фейсбук например не е много hygge. Напълно изключени ли са от тази култура на социалните мрежи и изобщо новите технологии?
- Вероятно с времето традицията ще се промени, но за момента има силен носталгичен елемент към един по-бавен и семпъл живот.
- Във вашия институт как изучавате толкова субективно понятие като щастието?
- Разделяме щастието на различни аспекти и ги анализираме както се прави с отрасъл като икономиката например. Един от най-важните параметри е общата удовлетвореност от живота, което е различно от това как се чувстваме в момента. Може да сте имали ужасна сутрин и въпреки това да имате позитивно възприятие за живота си като цяло, както и обратното. Но несъмнено, ако всеки ден имаме много лоши моменти, това ще се отрази и на общата ни оценка. Друг важен параметър е наличието на цел и смисъл в живота. Следим голяма група хора и наблюдаваме как житейските промени влияят върху щастието им. Понякога субективността на щастието се забелязва дори езиково. Например фразата „Щастлив съм“ на датски предполага много по-силна и крайна емоция, отколкото на английски.
- Кои са най-големите пречки пред всекидневното щастие?
- Една от най-важните е, че постоянно вдигаме летвата на това, от което смятаме, че имаме нужда, за да сме щастливи. Доволни сме от първата заплата, когато завършим университета. После искаме увеличение, после отново и т.н. До известна степен това е позитивно, защото мотивира човечество да надскача ограниченията, но в същото време ни лишава от способността да се чувстваме постоянно задоволени с това, което имаме. Друга важна спънка е тенденцията да гледаме какво имат другите. Вероятно едно от най-изненадващите неща на терена на щастието е именно от колко голямо значение е това сравняване с другите. Щяхме да сме много по-щастливи, ако вместо това фокусирахме върху това, което ни прави истински щастливи.
- Дайте ни някой много лесен за изпълнение съвет, за да се почувстваме по-удовлетворени или щастливи в реално време.
- Имаме нагласата да обръщаме внимание по-скоро на негативните неща в живота. Психологически изследвания показват, че добра стратегия да се чувстваме по-щастливи е да записваме всеки ден например три позитивни неща около нас. В личен план най-лесният начин да се почувстваме щастливи е да бъдем активни, да намираме смисъл в това, което вършим и да бъдем с други хора.
06-03-2017
Автор : Ивайло Харалампиев